с какво се занимаваме?

Един съученик наскоро ме попита „Ти си архитект, а защо се занимаваш с всичко друго, но не и с архитектура…? Правите столчета, лампи, рисунки, визитки……“ Бих добавила и още по-колоритни неща като това, че шием, лепим и ковем, сайтове сглабяме, доста и все повече готвим. Истината е, че няма нищо по-хубаво от това да правим всичките тези неща, пък какво от това, че не са архитектура. И без това архитектурата в България напоследък се е ограничила от вгараденото казанче до ремонт на покривна воронка. Не че не е вълнуващо да търсиш склада за водостоци и да избираш най-естетичните скоби, но май да рисуваме детска стая е някак доста по-приятно!

ето картинки

Lady’s Q-tuk

В подготвената за брутално опаковане с гипсокартон Централна баня в София в момента се провежда отворената програма на Sofia Design Week. Разходете се до там, ако не заради изложбите то поне за да видите как се съсипва паметник на архитектурата.

Иначе има нещо единствено по рода си благодарение на Ади от ЕДНО – изложба „Българският дизайн“. Не че сме националисти, но поне да се успокоите, че и българите стават за нещо. Или поне малка част от тях …

шие юргани, дюшеци…

На Опълченска 117, в блок известен като „блока на банките“, се намира един малък цех за ръчно изработени юргани и дюшеци „Ванюша“. Пълнят ги с дреб, синтетика или истинска вълна, залагат на „класиката“ и дългия си опит. Плат какъвто искате си занесете. И да знаете, че Ванюша въобще не е някаква измислена руска принцеса, а едрата леля от снимките. Ванюша крои, шие, пише цени, чичкото върху масата разчепква вълната, а симпатичният дядо е всъщност майсторът. Не знам защо намирам за толкова очарователни такива запазили се във времето места, без всякакви белези на маркетинг, но непоклатимо намърдали се между банките.

Не знам и дали това е носталгия някаква или тези хора са толкова заредени с енергия, че успяват да я предадат нататък. Поръчахме си дюшеци. И пак ще си поръчаме, струва си!

—

one day later: дюшека е готов!

примерен гражданин

Нали знаете, че каквото и да искате /ако въобще искате/ да направите за вашия град трябва да поискате офиално одобрение от общината. Не че ако засадите дръвче ще дойде инспекторката да го махне, но сигурно би могла да ви глоби. Освен ако не ви е благословила!

И така от миналата година Илия е притеснен че на Сан Стефано липите са окастрени брутално и че любимата му улица си е загубила чара и уханието на липов цвят. Решава да действа.

Отива в общината и подава молба да засади дръвче.

Получава официален подпис от Зелена Система.

Купува млада липа.

После следва малко копане, засаждане, поливане, въобще сеир за съседите.

Най-големия кеф от всичко е, че листенцата на младото дръвче от ден на ден стават все по свежи и ярко зелени…

аз съм малко дървено човече….

и за да е по-трудно ще сложа само 1 картинка :). Уот’с дис, май френдс?

можем ли да покажем, че имаме идеи?

Всички знаем как се случват националните ни участия, а за който не може да си спомни ето за Шанхай; ето за Биеналето във Венеция през 2010, на което не бяхме и ето как ще се „покажем“ тази година. Не че нямаме конкурси… ще си имаме Лувър и не че не ни топлоизолират къща за  музей на съвремнното изкуство. Всъщност истината е една – правят ни маймуни, защото си мислят, че ни няма.

А има ли ни? Имаме ли какво да кажем и можем ли да заявим позицията си?

http://bulgarianpavilion.org/

дървено, с някакви врътки, тук там по нещо метално….

чакаме предположения кой ще познае какви са тези джаджи :)

Сдобихме се с две статуетки за цялостно творчество в областта на 50mm и 35mm

Първо: въобще не е задължително когато искате да купите на детето книжка да изберете нещо с картинки на DISNEY.

Второ: защо и украсата в стаята също трябва да е „маркова“?

Не натрапваме ли ние на децата си някакви стандартни образи и картинки по предписание натъпкани с всички основни цветове? „Трябва да им е шарено…“ Е хуваво да е шарено, но защо с всякаква липса на стил и естетика и без никаква свобода за въображението. Всички сме виждали и стилни неща за децата, вярно дизайнерски и скъпи… Не се мятайте на JUMBO за всяка хрумка. Знаете ли че времето, което ще ви отнеме да се натоварите на колата, да отидете до магазина, да се наблъскате там с тълпата и да се опитвате да изтръгнете от ръцете на детенцето си нещата, които е награбило ще ви стигне да измислите и да изработите нещо сами. Ако не можете да рисувате, дайте му на него, то може.

А това, което ще видите в галерията са нещата на една различна майка – Мария Дончевска