От Вальо :)

Защо нашите музеи и галерии не се посещават? Какво ще бъде музей на Съвременното изкуство? Теми висящи от много време, даващи началото на дълга дискусия “Какво са Арт пространствата?” и как могат да се дефинират в различните среди.

Китай е условие, еволюиращо, експериментиращо и все пак до някаква степен споделящо тоталитарно минало близко до нашето. Изкуството от последните трийсетина години обаче е анти-пропагандно и цели да върне хората към техните лични нужди без намеса на идеологията. Така са се оформили зони центрове на изкуството в най-големите градове със свой собствен характер и идентичност. В днешно време китайските артисти са разбили тоталитарните порядки и са поели инициативата в свои ръце като съвременните пространства за изкуство са инициатива на отделни артисти или цели общности. Определението “жив музей” беше използвано неколкократно за непрекъснато променящо се градско пространство, в което всеки може да намери нещо за себе си.

Dafen art museum, China

Давид Каскаро разказа за Пале де Токио, едно от най-алтернативните места в Париж, което подслонява съвременното, развиващо се в момента изкуство. Подхода на Лакатон и Васал, които не са музейни специалисти, е за регенерация на старата индустриална сграда, без да променят характера, работейки на нисък бюджет. Стратегията е базирана на няколко ясни правила. Първо, пространството е приспособено за временни изложби на съвременни автори, които сами шейпват средата в зависимост от конкретната инсталация. Второ, архитектура без стени, която променя вида си няколко пъти на ден. Идеята идва от всекидневната еволюция на площада Джама ел Фна в Маракеш, пространството преминава от пазар през деня, през място за хранене вечер и представление и музика по-късно. Третото правило е ролята на сградата на дом, самите архитекти живеят в сградата в процеса на реновиране. Бюджета на проекта е нисък, свободната програма в дъното на успеха.

Jemaa el fna, Marakesh – ден/нощ

palais de Tokyo, ден/нощ

Жан Нувел официално беше кулминация на събитието, чиято главна тема беше каква е модерната интерпретация на музейните пространства. Истина е, че проектите на Нувел биха изглеждали странно в нашата среда, но в крайна сметка всеки съвременен музей показва позицията на хората.

Като резултат: с много труд, стратегия и желание и ние някой ден може да си представим адекватно пространство за съвременно изкуство.

това е лампа …

… и е направена собственоръчно от небезизвестния  YOVKOV! Диаметър 65см, материал PVC фолио и специален магнитен механизъм за смяна на крушката.

поръчки се приемат на следните телефони 0889 286 485.

Ако сте харесали този наш проект за къщи близнаци, можете да прочетете подробна статия за него в януарския брой на списание “Още за къщата”. Освен стратегията на проектa, са публикувани и подробно описани триизмерни строителни детайли.

YO!

Върнете ги към живот!

Ето такива и не такива стари столчета ни трябват. Помислете и ако решите, че имате някъде в мазето, на тавана или на вилата непотребни столчета, веднага сигнализирайте, моля!

funkt@funkt.eu или на познатите телефони :)

беше : първото коледно празненство организирано от ФУНКТ

имаше за ядене : солен кейк със сирена,  коледни меденки, сиренца и подробности…

имаше за пиене : жестоко греяно вино с джинджифил и сок от портокал

имаше за душата : коледна украса с паус и оригами, лампи специално приготвени/!!!/, музика, която нямаше да се понрави на фолк-любителите

разказ в картинки за да го видят и тези, които не дойдоха

или нощта на ФУНКТ

Презентацията е за четвъртото събитие Pecha Kucha проведено в София на 05 11 2009г. Темата на вечерта беше limited|unlimited и ние като добри в изпълнението на заданията го спазихме. Само че го преведохме като свобода|ограничения.

… ето я най-после сглобената ни презентация, с помощта на Фози и три чаши вино за изразително четене. Приятно гледане!

funkt @ pecha kucha night sofia ‘04 from lora variyska on Vimeo.

за свободните ездачи

Нашият приятел и батко Алеко Желязков прекара една година в пътувания, каране, кеф, снимки и монтаж. Резултатът е Бяло – първият български полудокументален филм за ски свободен и екстремен стил.

Евалата Бате! В следващия снимай и нас!
www.artisticclub.com представя:

Бяло – документален филм, 58 мин.

Режисьор, продуцент, сценарист, оператор: Алеко Желязков

“Програмистът изключва компютъра, лекарят слага скиорско яке над престилката, финансистът напуска офиса, рекламистът спира да промива мозъци, дизайнерът захвърля таблета, а студентът книгите…”

Филмът изследва необикновената страст, завладяла тези хора с толкова различни професии. Карането на ски по необработени, девствени склонове в бялата планина, далеч от курортите, е не просто хоби, спорт или активно занимание в свободното време. То е непрестанно желание, копнеж и начин на живот.

Архитектурата като инфраструктура за личните стремежи

Когато бях в трети клас учителката ни заведе на посещение в къщата-музей на Иван Вазов на ул. Раковски. Тази малка екскурзийка остави дълготраен отпечатък в моето съзнание. Не толкова защото посетихме мястото, където легендата Вазов е творил, ами защото посетихме центъра. За едно десетгодишно момче израснално в Дружба и Младост (е да, прекарвало ваканциите си в Трявна, но това все пак е малък град) контактът с градската среда в центъра беше почти шок.

След време разбрах, че може би дори по-често обратното важи за шок, това някой от една “истинска” градска среда, т.е. центъра да попадне в краен квартал като Младост. Защото с най-прости думи тези квартали, въпреки присъствието им във всеки град в Източна Европа, не биват приемани като нормална градска среда. Те са най-нежеланото място за живеене, те не попадат в определението за град като съвкупност от улици, сгради и площади с разнородни функции и най-вече те са мястото, където парадоксално за една социалистическа идея за съжителство важи принципът Моят дом е моята крепост.

В последно време крайните квартали са обект на насмешки и заради своеволията на своите обитатели: остъкляване на балкона, облепяне и боядисване на фасадата на апартамента, паркиране къде ли не, офиси на 5-ия етаж например, реклами и кабели по фасадите. Определено смятам, че сградите, градоустройството и целият замисъл на Модернистичното проектиране страдат от тези своеволия. Но не споделям негативното отношение към тези акции. Поне не по принцип. Ами ако основите на Модернистичното градоустройство са с изтекъл срок на годност и са неподходящи за нашата действителност? Всички тези действия на гражданите на панелните квартали могат да бъдат погледнати и като признак за инициативност, за желание за подобрение на жилищните условия и израз на собствено мнение относно какво е красиво и какво не. Може би архитектурата трябва да бъде способ, позволяващ на хората да създадат желаната от тях жилищна среда. Може би проектирането не трябва да е продукт, който хората да ползват пасивно, ами би могло да е начин на организиране на пространството, така че хората да могат да вземат нещата в свои ръце. За добро и за лошо, тъй като е ясно, че това би довело до много интересни резултати. Но също и че би позволило на обитателите на крайните квартали създадат една тяхна собствена среда, за която да се грижат и интересуват, както естетически, така и икономически.

Преди да хванем автобуса обратно за Младост си спомням, че се бях спрял с няколко приятели да си купим закуски от една баничарница. Просто така, на улицата, до магазина за бельо и срещу книжарницата. Нещо невиждано в Младост където тогава всичко беше толкова далеч едно от друго, поне за едно дете. Ако днес обаче идете в някой краен квартал няма дори да забележите магазинчетата около спирките, залепени за трафопостовете или на първия етаж (или в мазето) на блоковете. Те са вече нещо нормално. Дали тази динамика в обслужващият сектор може да бъде следвана и в използването на панелките? Дали както търговците използват като инфрастуктура всяко динамично място, за да прикрепят към него своето магазинче, дали така може и обитателите на крайните квартали да използват блоковете, градинките, празните пространства и улиците като инфраструктура за създаването на една жизнена, устойчива и да кажем градска среда?

От арх. Любо Георгиев, www.studioljubo.com

или как за втори път ни излъчиха!

Първата изява беше на Мими при Светльо Витков  в Точно така по PRO BG по повод Sofia architecture week 09, но нея я нямаме записана. Затова този път се подготвихме предварително и с помощта на бате Алеко успяхме да запишем премиерата на Илиан в предаването за интериорен дизайн Категория 7 звезди по TV7, където представихме ресторант по наш проект.

Статия за ресторанта в нашия блог

Ако трябва да сме честни от нас първа на малкия екран беше Лора – още в ранна тийнейджърска възраст, но хайде да не се излагаме…

forever young, forever punk

Това момче се казва Антон. И е страшно готин. Има реге банда и …. център за копиране и принтиране. Освен, че чертежите му винаги са много добре изпечатани, сгънати и подлепени, Антон и колегите му бръмчат из София с едно TWINGO и ги носят на адрес. Какво повече да обяснявам, убедете се сами ако имате чертежи за печатане!

страницата на plotexpress