малко душевна проституция
Приятно ли му е на клиента?
Ами, на голяма част от тях всъщност им е много приятно да „отидат на архитект“. Представете си човек на средна възраст, на когото социалните му контакти от години са ограничени в определен кръг от колеги и стари приятели… Особено ако професията ти е малко по-сухарска, да си общуваш с архитект си е направо развлечение. Добрите архитекти са хора с добра обща култура, обикновено интересен лайфстайл, разбират от изкуство и …
вариант 1: опитват се да угодят на клиента, да предусетят желанията и вкусовете му по отношение на новия проект, който пък от своя страна ще подобри начина на живот и ще минимизира стреса
вариант 2: спорят с клиента, опитват се да променят виждането му за света, собствената му къща или въобще за нещата, които трябва да харесва…
Сега в задачата се пита: кой от двата варианта прави архитекта добър? До колко е редно да си отстъпваме идеите, за да си пощадим нервите и да угодим на клиентите? До колко може да се моделира недодяланото отношение на хората към пространството и естетиката и до колко е редно? А колко време отнема и кой плаща за това?
октомври 22nd, 2009 at 5:17 pm
koito pla6ta, toi pora4va muzikata….
октомври 22nd, 2009 at 5:59 pm
Спроед мен това е неразделна част от работата на ахритектите. В крайна сметка проектът, особено ако е еднофамилна къща или интериор, е ужасно свързан с личността на клиента. Все пак не проектираме къщтите за себе си. И въпреки че архитектурата се смята за вид изкуство, клиентите са винаги част от условието на задачата, която трябва да се реши, точно толкова колкото например наклона и изложението на терена. Разбира се, в нищо не бива да се стига до крайности.
Мисля че добрите архитекти могат да правят добра архитектура за конкретните личности от които тя ще се изпозва. Другото си е чист егоизъм.
октомври 22nd, 2009 at 8:14 pm
+1-n s na rosi mnenieto i 4estit vi blog!
samo da dobavq- to da be6e prostituciq- taq situaciq 4esto ni se slu4va ama ne vzimame pari za tova- ne e prostituciqi a obiknoven flirt. ne 4e e ne6to lo6o de to ot druga strana puk ako za razgovori zima6 pari bi bilo jivo obirjiistvo.
октомври 23rd, 2009 at 12:09 pm
Работата е там, че границата между общуването по „важни“ теми и разтягането на срещите във времето е много малка. Ние сме „меки“ и не можем да прекъснем срещата, въпреки че по същество темата се е изчерпала. Само че, на клиента му се иска още. Не му е писнало. Не бърза.
октомври 26th, 2009 at 12:04 am
Клиента не винаги е прав. Има хора, които като отидат на лекар сами си казват диагнозата и искат да им се изпише лекарство!
октомври 26th, 2009 at 12:32 am
Професията на архитекта има до голяма степен консултантски характер, почти колкото адвокатската и лекарската. Всеки, който счита, че е наясно с всички въпроси по темата, просто не би следвало да търси такава ‘консултация’.
октомври 26th, 2009 at 12:40 am
И дали сградата в крайна сметка ще бъде в хармония със собственика си не е пряко следствие от угаждането на стихийни хрумки по отношение на декоративната естетика.