Или колко може да бъде сложно в името на простотата.
Със сигурност ще ви стане много сложно ако се опитате да си обясните какви прости фигури са закодирани в тази проста на вид оплетка. После си представете как тази конструкция няма никакви помощни крепежни елементи от рода на пирони, гайки или скоч, но все пак седи сама и накрая се замислете, че наистина е много забавно да си сглобите сами нещо такова.
Благодарение на Пешо или за по-официално архитект Петър Захаринов. А сме свикнали такъв тип дизайн да гледаме само по извънбългарски сайтове и да са измислени от чужденци.
Радваме се, че в България се заражда дизайн от функционално-инженерен тип, а не просто сънувани или 3D генерирани космически форми. Вдъхновението все още може да дойде от хитра дървена играчка или от намерение за нещо просто, да се превърне в принцип и да се използва за различни по мащаб елементи.
Моля, подарете ми без повод или за следващия нещо, което сте направили ръчно! Нарисувайте го! Излезте от виртуалния свят и паяжината на МОЛ-овете. Ако не сте в състояние да изработвате сами, поощрете някой от тези, които го правят!
Защо нашите музеи и галерии не се посещават? Какво ще бъде музей на Съвременното изкуство? Теми висящи от много време, даващи началото на дълга дискусия “Какво са Арт пространствата?” и как могат да се дефинират в различните среди.
Китай е условие, еволюиращо, експериментиращо и все пак до някаква степен споделящо тоталитарно минало близко до нашето. Изкуството от последните трийсетина години обаче е анти-пропагандно и цели да върне хората към техните лични нужди без намеса на идеологията. Така са се оформили зони центрове на изкуството в най-големите градове със свой собствен характер и идентичност. В днешно време китайските артисти са разбили тоталитарните порядки и са поели инициативата в свои ръце като съвременните пространства за изкуство са инициатива на отделни артисти или цели общности. Определението “жив музей” беше използвано неколкократно за непрекъснато променящо се градско пространство, в което всеки може да намери нещо за себе си.
Dafen art museum, China
Давид Каскаро разказа за Пале де Токио, едно от най-алтернативните места в Париж, което подслонява съвременното, развиващо се в момента изкуство. Подхода на Лакатон и Васал, които не са музейни специалисти, е за регенерация на старата индустриална сграда, без да променят характера, работейки на нисък бюджет. Стратегията е базирана на няколко ясни правила. Първо, пространството е приспособено за временни изложби на съвременни автори, които сами шейпват средата в зависимост от конкретната инсталация. Второ, архитектура без стени, която променя вида си няколко пъти на ден. Идеята идва от всекидневната еволюция на площада Джама ел Фна в Маракеш, пространството преминава от пазар през деня, през място за хранене вечер и представление и музика по-късно. Третото правило е ролята на сградата на дом, самите архитекти живеят в сградата в процеса на реновиране. Бюджета на проекта е нисък, свободната програма в дъното на успеха.
Jemaa el fna, Marakesh – ден/нощ
palais de Tokyo, ден/нощ
Жан Нувел официално беше кулминация на събитието, чиято главна тема беше каква е модерната интерпретация на музейните пространства. Истина е, че проектите на Нувел биха изглеждали странно в нашата среда, но в крайна сметка всеки съвременен музей показва позицията на хората.
Като резултат: с много труд, стратегия и желание и ние някой ден може да си представим адекватно пространство за съвременно изкуство.
Ако сте харесали този наш проект за къщи близнаци, можете да прочетете подробна статия за него в януарския брой на списание „Още за къщата“. Освен стратегията на проектa, са публикувани и подробно описани триизмерни строителни детайли.
Ето такива и не такива стари столчета ни трябват. Помислете и ако решите, че имате някъде в мазето, на тавана или на вилата непотребни столчета, веднага сигнализирайте, моля!
Презентацията е за четвъртото събитие Pecha Kucha проведено в София на 05 11 2009г. Темата на вечерта беше limited|unlimited и ние като добри в изпълнението на заданията го спазихме. Само че го преведохме като свобода|ограничения.
… ето я най-после сглобената ни презентация, с помощта на Фози и три чаши вино за изразително четене. Приятно гледане!
Нашият приятел и батко Алеко Желязков прекара една година в пътувания, каране, кеф, снимки и монтаж. Резултатът е Бяло – първият български полудокументален филм за ски свободен и екстремен стил.
„Програмистът изключва компютъра, лекарят слага скиорско яке над престилката, финансистът напуска офиса, рекламистът спира да промива мозъци, дизайнерът захвърля таблета, а студентът книгите…“
Филмът изследва необикновената страст, завладяла тези хора с толкова различни професии. Карането на ски по необработени, девствени склонове в бялата планина, далеч от курортите, е не просто хоби, спорт или активно занимание в свободното време. То е непрестанно желание, копнеж и начин на живот.
Първата изява беше на Мими при Светльо Витков в Точно така по PRO BG по повод Sofia architecture week 09, но нея я нямаме записана. Затова този път се подготвихме предварително и с помощта на бате Алеко успяхме да запишем премиерата на Илиан в предаването за интериорен дизайн Категория 7 звезди по TV7, където представихме ресторант по наш проект.
