forever young, forever punk

Това момче се казва Антон. И е страшно готин. Има реге банда и …. център за копиране и принтиране. Освен, че чертежите му винаги са много добре изпечатани, сгънати и подлепени, Антон и колегите му бръмчат из София с едно TWINGO и ги носят на адрес. Какво повече да обяснявам, убедете се сами ако имате чертежи за печатане!

страницата на plotexpress

за малки и големи

За разлика от миналогодишното първо издание на Sofia architecture week тази година и ние успяхме да й се насладим. Сигурно заради това, че форматът беше много по-интересен за повечето от нас: малки студиа, млади архитекти, студенти, любители… Имаше за всекиго по нещо – изложби нашенски, изложби чужбински, лекции и лектори от близо и далече, дебати за ежедневни и възвишени неща, музика, танци, дори и отворени врати на архитектурните ателиета! За първи път имахме усещането, че съществува някакво хармонично мислещо движение на хора, или поне, че се заражда такова… И така, ние се опитахме да се възползваме максимално от създаденото ни разнообразие в собствения ни град (!!!) – творихме, слушахме, спорихме, дори набрахме ябълки за посетителите… но те не дойдоха. Това е друга тема.

Цялата седмица, програмата, организацията и участващите бяха чудесни. Инициативата на списание 1 за катализиране на културно-архитектурен живот успя. Почувствахме се част от някакво общество, от което не ни беше срам както обикновено. Почувствахме се ентусиазирани от случващото се и ентусиазирани, че сме част от него. Дано ентусиазмът ни държи по-дълго.

или как Yovkov използва кризата, за да си направи лодка

Нашият кум, колега, приятел и архитект – Олег, с псевдоним Yovkov, използва градивно полупринудителния си престой в родния град – построи си лодка. Построи си я в стаята в панелния апартамент. Лодката е съвсем истинска, от дърво и боя, и е почти сигурно, че може да плава. А дори и да не успее, поне разбрахме за един от готините начини как може да се уплътнява свободно време в криза. Сега ще вземем каса бира и ще пуснем лодката на вода – още един чудесен вариант за неработене. Браво, Олег, почвай сега с яхтата!

А между другото, вижте едно прасе – касичка…

… и едина картичка – глобус, отново продукти на същия творец, отново по време на криза.

Приятно ли му е на клиента?

Ами, на голяма част от тях всъщност им е много приятно да „отидат на архитект“. Представете си човек на средна възраст, на когото социалните му контакти от години са ограничени в определен кръг от колеги и стари приятели… Особено ако професията ти е малко по-сухарска, да си общуваш с архитект си е направо развлечение. Добрите архитекти са хора с добра обща култура, обикновено интересен лайфстайл, разбират от изкуство и …

вариант 1: опитват се да угодят на клиента, да предусетят желанията и вкусовете му по отношение на новия проект, който пък от своя страна ще подобри начина на живот и ще минимизира стреса

вариант 2: спорят с клиента, опитват се да променят виждането му за света, собствената му къща или въобще за нещата, които трябва да харесва…

Сега в задачата се пита: кой от двата варианта прави архитекта добър? До колко е редно да си отстъпваме идеите, за да си пощадим нервите и да угодим на клиентите? До колко може да се моделира недодяланото отношение на хората към пространството и естетиката и до колко е редно? А колко време отнема и кой плаща за това?

или напразните усилия на любовта

Значителен процент от колажите, създадени за ‘пренареждане’, за съжаление не стигнаха до печат.  Разделението на печеливши и губещи беше малко механично и с препратки към Деймиън Хърст – „Mother and Child Divided“.

Как и защо се получи съкръщаването на изложбата засега не знаем… И понеже мислим, че има неща, които си струва да бъдат видяни, тук ще публикуваме това, което остана под чертата.

арх. Светослав Мичев и арх. Христо Станкушев:

В случай че до нас достигнат и други отпаднали колажи,  пре-пренареждане-то ще продължи тук.

От SOFIA ARCHITECTURE WEEK поканиха FUNKT да участват в изложбата „пренареждане“ към събитието.  Ние от FUNKT на свой ред поканихме заедно с нас да участват арх. Антонина Илиева, която е част от екипа на I/O architects и арх. Росица Христова от ателието на арх. Анета Каменова-Булант.

Участваме заедно, защото мислим еднакво по отношение на града, обществото и бъдещето; защото смятаме, че добрите идеи се раждат в разнообразието от контакти и ситуации; най-вече защото сме приятели и обичаме да правим нещата заедно.

арх. Мария Балева:  Идеите ни за експозицията „пренареждане“ се родиха по време на непринудените ни вечери в парка и въпреки това работите на всеки автор носят белезите на неговото мислене и начин на изразяване. Разгледайте, намерете общото и открийте разликите.

арх. Антонина Илиева: Заедно си дадохме сметка, че дали от непознаване на града ни или от умора, ние и Той (или Тя, в зависимост от трактовка и предпочитания – Red Hot или All Saints между другото?) сме застинали в една Дъглас-Адамсова типично галактически-стопаджийска ситуация, в която след като градът не ни ‘вижда’, ние си мислим, че и ние не го виждаме, т.е. не осъзнаваме, че той е контекстът, който ни определя.  А всъщност по улиците му вървят наши изнервени и малко прегърбени версии.

арх. Росица Христова: Всички ние трябва да сме поне малко ангажирани със средата в която живеем, трябва да я приемаме като нещо лично, за да бъде тя каквато ни харесва, защото обществото всъщност е всеки един от нас.

…или <all-buena> за соц архитектурата

Може и да сме травмирани от соц-а, може и да сме го отхвърлили единодушно като неподходящ за обитаване строй, но за хубавите му архитектурни образци все още радеем и милеем. Затова с тази статия слагаме началото на една Ода-За-Добрата-Соц-Архитектура-В-Няколко-Части, в която да споделяме своето възхищение от някои примери на соц наследството ни, а не само първосигнално и тотално да го отричаме.

Началната строфа на нашата Ода ще бъде за комплекс Албена.

„Оооо Албена…“

Ето как е възникнал този малко занемарен днес шедьовър на соц архитектурата:

На 10 ноември 1965 г. Министерски съвет приема разпореждане N 260, с което се създава държавното търговско предприятие „Балкантурист“. Неговата задача е да съдейства за развитието на международния и национален туризъм на България. Решено е първият етап от курортното строителство да започне с изграждането на туристически комплекс в местността „Фиш – Фиш“, който по-късно се нарича „Албена“.

Идеята била да бъде изграден най-модерният в страната курортен комплекс, който да бъде продължение на балчишката курортна част на юг от Двореца. Първначално е замислено той да носи името „Балчик – юг“, а проектирането му се възлага на арх. Николай Ненов. Според плановете е взето решение курортът да се строи на етапи по метода на индустриалното строителство. На 3 февруари 1967 година с приемането на новия градоустройствен план е решено комплексът да носи името АЛБЕНА по еднименния разказ на Йордан Йовков. Предполага се, че името Албена произлиза от латинската дума „албус“, която означава бял.

Началото на строежа започва с тържествено за времето си събитие. На 18 януари 1968 първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министески съвет Тодор Живков и председателят на народното събрание Георги Трайков символично правят първата копка на терена, с което поставят началото на изграждането на курортен комплекс Албена. Строежът е обявен за национален обект и е включен в списъка на националните обекти.

Строителството се осъществява на 7 етапа. През първият се работи по изграждането на 9 хотела, 4 ресторанта и 2 заведения. Едновременно с това се строи и цялостната инфраструктура на бъдещия комплекс – водоеми, пречиствателна станция, водопреносна мрежа и др.

Само година по-късно на 24 август 1969 г. се състои тържественото откриване на кк Албена пред х-л „Доростор“. Първият турист влязъл във водите на Черно море в района на Албена е Кумох Станислав, електротехник от Чехословакия.

През периода 1973 – 1974 се завършват 6 хотела на плажната ивица на комплекса. Това са „Гергана“, „Славуна“, „Мура“, „Елица“, „Нона“ и „Боряна“. През 1978 г. в Албена вече има 40 хотела.

Комплексът продължава да е чудесен, с много зеленина, само тук-там има намеси за подобрение на оригиналната архитектура, които, разбира се, са съсипали, а не подобрили. Особено много се радваме на разнообразието от парапети, които са своеобразно лого за всеки хотел.

За Петър Дочев от Интернет все пак може да се научи, че е роден и, за съжаление, починал и всички къде и кога.  Обаче пък всички какво и как могат да бъдат бурно преживяни само в пряк контакт, дори и да не е случаен като : „абе, знаеш ли, че в Софийска градска галерия има изложба на някакъв много приятен художник?  до 11-ти октомври е…“.  Накрая всичко, което ти се иска, е да можеше да си го познавал.  Какво ли би станало, ако всичките ни учители-архитекти бяха такива артисти?

или главния архитект му е приятел

Редно ли е архитектурен проект за опазване на културно наследство и развитие на туристически райони да зависи от това, което харесва кмета на съответното селище? Кой всъщност има право да одобрява проекти, които ще останат за поколенията…

един рециклиран архитектурен офис

Няколко млади майки /по професия архитекти/ организираха занималня „ри-ри-ра“, където децата и родителите да играят заедно, да се цапат, да измислят и правят красиви неща, общувайки да се възпитават взаимно. Има толкова много отдалечили се от ежедневието ни занимания и игри, към които децата са винаги са готови да ни върнат, а ние да направим денят им забавен и провокиращ.

събудете детското в себе си!